Дръмшенски народни песни
През 1938 год. свещеник Александър Гълъбов публикува редица народни песни събрани от него в Дръмша.Тук можете да прочетете, но за жалост не и да чуете, една любовна песен.
Либили се Стоян и Радуна
Либили се Стоян и Радуна
Либили се Стоян и Радуна,
Проклета е стоянова майка,
та му годи мома от далеко,
от далеко през църното море
Събрала му китени сватове,
па тръгнали пътом да да пътуят,
Па минали през пол`е широко,
Па настали през гора зелена
Проговори Стоян, Младоженя:
-Простете ми кума и старокья
Забравих пръстен борманлия
да се върнем на мой дворове
да си вземем пръстен заменовник
Простили му кума и старокя,
повърна се Стоян младоженя,
Па не иде на негови двори,
Нел иде радунини двори
Па си Стоян Радуни говори:
-Е Радуно, моя прилико,
Я си вземи две стовни шарени,
Га донеси студена водица,
па си тури иля и пабиля,
Ега би ни двата утровила,
Ега би ни на едно копали.
А Радуна на Стоян говори:
-Е Стояне, моя прилико
Я си бръкни у свилни джепове,
та извади това влашко ножле,
та убоди и тебе и мене,
Тогай че ни заедно закопат,
Бръкна Стоян у свилни джепове,
извадил е това влашко ножле,
убоде Стоян и Радуна,
Проклета е Стоянова макья,
Стоян копа горе над селото,
а Радуна доле под селото.
На гробища зелен бор израсло.
Проклета е Стоянова макья,
Заран, вечер на гробища иде,
Заран, вечер жешка вода носи,
та полива два зелени бора,
Ега би си бора посънали,
Заран, вечер Радунина макья,
Заран, вечер на гробища иде,
И си носи студена водица,
да полива два зелени бора,
Ега би се бора привънали,
Църна земя от жал продумала:
-Е Радуно, е моя прилико,
пущай корен по църната земя,
Ега би се корени уплели,
Вишин виши дърво на високо,
Ега би се с върове ставили,
Тогава се с коренье уплели,
Тогава се с връхове ставили.